Самоосигуряващо лице

Осигуряване на самоосигуряващи се лица

1. Самоосигуряващи се лица: 

Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са: лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; и земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО).

2. Лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация са: 

За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

• На основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
• За която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
• Като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2. (чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица)

3. Задължение за осигуряване на самоосигуряващите се лица:

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

4. Регистриране начало на трудова дейност от самоосигуряващите се лица:

Самоосигуряващите се лица са длъжни да регистрират началото на трудовата си дейност чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната ТД на НАП в седем дневен срок от започването й. Прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността също се установява с декларация, подадена в седем дневен срок от настъпването на даденото обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Лицата, регистрирани като упражняващи свободни професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3, т.1, 2 и 4 от КСО), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

5. Социални рискове, за които се осигуряват самоосигуряващите се лица:

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (фонд “Пенсии“). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от КСО).

6. Определяне видът на осигуряване на самоосигуряващите се лица:

Видът на осигуряването се заявява от самоосигуряващите се лица чрез подаване на декларация по утвърден образец, в компетентната ТД на НАП в седем дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Ако тази декларация не е подадена в 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

В случаите, в които самоосигуряващите се са подали декларацията за започване или възобновяване на дейността си след регламентирания седем дневен срок, те се считат за осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

7. Срок, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си:

Срокът, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, е до края на януари на съответната календарна година. В течение на годината видът на осигуряването не може да се променя, дори и в случаите, в които самоосигуряващите се прекъсват и възобновяват дейността си или започват нова трудова дейност като самоосигуряващи се (чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

8. Осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия:

Самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание (чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ). В закона не е определено точно какъв вид пенсия трябва да получава самоосигуряващия се, за да бъде освободен от внасянето на осигурителни вноски. Поради това всички лица, получаващи пенсии – лични, наследствени, инвалидни и др. могат да се осигуряват само по свое желание, когато упражняват дейността си като самоосигуряващи се.

9. Срок за внасяне на осигурителните вноски от самоосигуряващите се лица:

Самоосигуряващите се лица внасят авансовите си осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

Ежемесечните вноски могат да се внасят върху избран доход, чийто размер трябва да бъде не по-малък от минималния и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Размерите на тези доходи се определят всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 2 от КСО).

За 2015 г. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2013 г. като самоосигуряващи се лица, е както следва:

а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6500,01 до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.

10. Ред, по който се осигуряват самоосигуряващите се, които извършват повече от една дейност като самоосигуряващи се:

Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

Когато самоосигуряващите се лица упражняват трудова дейност и на друго основание и получават доход за това, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от получените доходи. Месечният осигурителен доход, върху който се внасят вноските в тези случаи не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

11. Авансов осигурителен доход на регистрираните земеделските стопани и тютюнопроизводители, които упражняват и друга дейност като самоосигуряващи се:

Когато регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители извършват и друга дейност като самоосигуряващи се, те не могат да внасят авансовите си вноски върху минималния осигурителен доход, определен за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Минималният размер на месечния осигурителен доход, върху който трябва да се провежда осигуряването в тези случаи трябва да бъде не по-малък от дохода, определен за дейността, различна от земеделската (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се земеделски стопани и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност през 2015 г. е 300 лв.

12. Ред, по който се осигуряват самоосигуряващите се лица, които упражняват дейност и по трудово правоотношение:

Ако самоосигуряващите се лица работят и по трудово правоотношение, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от доходите им в следния ред:

• доход по трудово правоотношение;
• избраният доход като самоосигуряващо се лице. В този случай месечният осигурителен доход не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход от 2600 лв. (чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

13. Осигуряване на самоосигуряващите се, които работят без трудово правоотношение, независимо от дейността, за която са регистрирани:

При изплащане на доходи за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващите се лица, възложителите не внасят осигурителни вноски и не удържат такива от възнаграждението на самоосигуряващия се. Тези доходи самоосигуряващите се включват при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО (чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

14. Периоди, за които самоосигуряващите се лица не се осигуряват:

Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което получават парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете или осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете или осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през което не са имали право на парично обезщетение (чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

15. Осигуряване на самоосигуряващи се лица, осигурени само за фонд “Пенсии” за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете или осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст:

Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете или осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.
16. Определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица:

Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика между сумите, върху които се дължат осигурителни вноски, и тези, върху които са внесени вноските. (чл. 6, ал. 8 от КСО; чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

Окончателният размер на осигурителния доход за 2015 г. ще се установи въз основа на данните, декларирани до 30.04.2016 г. в справката към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2015 г. При деклариран по-висок осигурителен доход от авансовия доход, върху който са внасяни авансово през годината осигурителните вноски, лицето дължи довнасяне на вноски върху разликата в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация ( промяната в чл. 6, ал. 8 от КСО е в сила от 01.01.2016 г.).

17. Удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход, на самоосигуряващите се лица:

ТП на НОИ издава на самоосигуряващите се лица осигурителни книжки до 30.06.2015 г., в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски (чл. 7, ал. 1, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). В сила от 01.07.2015 г. чл. 7 е отменен.

Осигурителният стаж и доход на самоосигуряващите се лица, осигуряването, на които е започнало след 01.07.2015 г. се установява въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистри на НОИ.
Когато осигуряването е започнало преди 01.07.2015 г. осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица могат да се издават и заверяват по досегашния ред
Осигурителните книжки се заверяват за периодите на осигуряване до края на 2015 г. по досегашния ред.

Самоосигуряващите се лица вписват на лицевата страна на лист 1 и 2 за съответната година следните данни:

– в колона 2 – работни дни за всеки месец от годината, зачетени за осигурителен стаж.

За самоосигуряващите се осигурени за общо заболяване и майчинство, периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете или осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, които се зачитат за осигурителен стаж се вписват на гърба на лист едно и две от осигурителната книжка. Работните дни от посочените периоди се пренасят в колона 2 на лицевата страна на лист 1 и 2 и се включват в броя на дните, зачетени за осигурителен стаж.

– в колона 3 – избраният месечен осигурителен доход, върху който авансово през годината са внесени осигурителни вноски;

– в колона 5 – размерът на осигурителната вноска в % в зависимост от вида на осигуряването, избран от самоосигуряващите се лица – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;

– в колона 7 – окончателен размер на осигурителния доход. Вписва се помесечно окончателният размер на осигурителния доход за съответната година. Окончателният размер на осигурителния доход включва дохода, върху който авансово са внасяни осигурителните вноски през годината, и дохода, върху който са довнесени осигурителните вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – включително дохода, получен за работа без трудово правоотношение извън дейността, за която е регистриран самоосигуряващият се.

В окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, който се вписва в осигурителната книжка, не се включват доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1 от КСО.

Окончателният размер на осигурителния доход, вписан в колона 7, е доходът, който се взема предвид при изчисляването на пенсиите на самоосигуряващите се лица.

За периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2006 г. в колона 5 на гърба на лист 1 и 2 от осигурителната книжка се вписва доходът, от който е изчислено паричното обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане или размерът на обезщетението, върху което са внесени осигурителни вноски в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както следва:

• за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. – размерът на паричното обезщетение, получено от самоосигуряващите се лица от средствата на държавното обществено осигуряване, върху което е внесена осигурителна вноска;
• за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2006 г. – размерът на дохода, от който е изчислено паричното обезщетение на самоосигуряващите се лица.

За времето след 31 декември 2006 г. доходът, от който е изчислено паричното обезщетение на самоосигуряващите се лица, се взема служебно от информационната система на НОИ при пенсиониране и не се вписва в осигурителните им книжки.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 7 и чл. 6, ал. 8 от КСО.

Заверяването на осигурителните книжки се извършва при наличие на данни за внесените дължими осигурителни вноски в информационната система на НОИ.

За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ (чл. 41, ал. 1 от НПОС).